Анализирай това…

Много често, страхът да разбереш кой си и какъв си е по-силен от желанието да се завърнеш в себе си. Удобното вярване и максима в нещо извън нас, най-често това е Бог, поражда вместо спокойствие и воля да се потърсиш и намериш, неприязън и суеверие.
С годините се убедих, че онзи, който най-силно се стреми към познание за себе си, най-силно и отрича дори забележими и видни неща за себе си.
Защо страхът да анализираш и разбираш себе си е толкова голям, се питах аз. Защо избираме лесния – но фалшив път да живеем в заблуди, илюзии, суеверие, страх, зависимости, незнание, невежество и безотговорност, защо ни е удобно да използваме Бог по човешки, но да очакваме от Него нечовешки дела и чудеса?! Защо оставяме друг (в повечето случаи пак Бог) да поема отговорност за собствената ни нерешителност, страх и липса на воля за отговорност, вместо да се погрижим сами за тази работа?!
Каква е цената на нашето суеверие и липса на разбиране и познание и след като ние я плащаме (тоест, всичко ти е на гърба), хората продължават да се самозаблуждават и да се страхуват от истината…
И де да беше само страхът…. Ами осъждането, клюката, празното любопитство, агресията, догмата, оценката, съревнованието, гнева и безсилието, високомерието, критиката, насилието, те са производни на невежеството…
По-лесно е да се страхуваш, отколкото да разфасоваш страха и да започнеш да го преодоляваш!
По-лесно е да повярваш кой си, отколкото да се запознаеш със себе си.
По-лесно е да очакваш, отколкото да правиш.
По-лесно е да си това, което си – отколкото онова, което можеш да бъдеш.
По-лесно е да се занимаваш с другите – да обсъждаш, да критикуваш, да осъждаш, да съветваш, да клюкарстваш, да налагаш, да изискваш, да очакваш и да се надяваш, отколкото да се занимаваш със себе си. Понякога наистина е страшно да опознаваш себе си и да откриваш неща за които не си и сънувал…
Обаче, повярвайте ми, няма нищо по-хубаво от това да изследваш себе си и малко по-малко да осъзнаваш живота в себе си.
Онзи живот, който през цялото време е в теб и е заложил толкова много възможности, толкова много любов, толкова много разбиране, толкова много надежда, толкова много познание, толкова много чудеса и всичко това в самия теб, нарича се Бог 🙂
(..и Аз съм Пътя и Истината и Живота 🙂
Ти кой си човече? Познаваш ли се, откъде идваш и накъде отиваш? Кой вместо теб да живее твоя живот?
Кой вместо теб да разбира, да преодолява, да съзнава, да владее, да обича, да се грижи, да се радва, кой вместо теб човече – Бог ли?! Кой е живота в теб?! Какво е твоят живот, чий е и на кого е поверен, кой е отговорен, кой знае най-добре, кой чувства, чие е тялото ти, ума ти, сърцето ти, целите ти, кой живее твоя живот – ти ли?!
Страх от какво, от истината за теб, от любовта в теб, от живота в теб?! От какво те е страх….
Да не загубиш?! Кое и какво и защо?!
Ти имаш всичко, ти съществуваш, ти живееш, ти дишаш, ти имаш път и отговорност, ти имаш силата да вървиш, да вярваш и да разбираш. Ти създаваш и пресътворяваш, ти си онзи, който очакваш да ти поднесе възможност, любов, споделеност, чудеса!
Кой чакаш да направи живота ти такъв – какъвто го искаш, Бог ли?….Бог не просто ти е дал живот, Той е живота в теб и във всичко живо около теб.
Няма страшно, за всеки идва момент на осъзнаване, дори и да не си го чакал или вярвал.
Затова е по-добре да започнеш да разбираш и съзнаваш, въпреки страха. Неизбежно е, то е част от живота и всеки човек рано или късно започва да съзнава и осмисля.
По-добре да знаеш кой си, отколкото да вярваш, че си ничий и да се опитваш да запълваш един празен живот с илюзии и очаквания, които няма да го запълнят.
Човек не е създаден да живее в невежество и страх, това не е естествено. Дори и нерелигиозните са чували за..“…и Бог създаде човека по свой образ и подобие…“
Не ми е нужно да вярвам или не вярвам в това, защото, ако Бог може да създава нещо то себе си и аз съм плод на това създаване е естествено да съдържам нещо от Него?!
Нима децата не съдържат нещо от родителите си?!
Е, след като Бог създава живота в мен, аз защо да го търся другаде, освен в себе си?!
И ако се страхувам от много неща, те дали са ми от Бог?! И защо да не знам откъде идвам и къде отивам?!
Защо да се страхувам от естествените познания за себе си?! Защо?! Кой ми е вменил вина за порочност, страх от познанието, страх от грешките, страх от любовта и разбирателството, вярата ми в себе си?!
Анатомията на страха е интересна и задължително трябва да я изучавате. Разфасовайте си вярванията и очакванията, страховете, разочарованията, убежденията, чувствата си, доверието, всичко!
В крайна сметка то е ваше или поне така си мислите.
Анализирайте себе си, задавайте си въпроси, занимавайте се повече със себе си – отколкото с другите.
Няма да можете да се радвате на нищо, ако не знаете какво ви носи радост, какво ви носи удовлетворение, какво ви кара да се чувствате добре и какво наистина има смисъл във вашия живот.
Трябва да знаеш кой си, какъв си и какъв искаш и можеш да бъдеш. Какъв е твоят смисъл на твоят живот, какво е важно за теб, в какво вярваш, какво умееш, на какво искаш да се научиш, какво е качеството на твоето общуване, какво даваш на другите хора и защо още имаш очаквания?!
Започни със страховете си, дори от най-дребните и уж незначителни, започни от тях, откъде идват и какво ти носят, всяко чувство ни носи важно послание за самите нас, а ние често го приписваме и на другите.
Размишлявай, не се оставяй емоциите да те носят като откъснат лист от дървото….
Намери корените си, намери себе си, открий своя живот, своите радости, своята любов, своя път и своята истина, преди да си тръгнал да търсиш някой друг.

Даниела Ангелова

Астропсихолог

0877 810 672

Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.

консултации/обучение/терапия

astroanalitik@abv.bg

https://www.facebook.com/DanielaAngelova.astrolog/

бутон за социални мрежи

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*