„Не можеш да разбереш една система, докато не се опиташ да я промениш“ Левин (1890 – 1947)
Социалната психология възниква през 30-те години, когато психолозите започват да изследват взаимодействията между индивидите в групи и обществото като цяло. Те изучават въздействието на социалните организации върху индивида и начина, по който социалните структури са повлияни от психиката на отделните индивиди.
Социалната психология е приложима в много различни ситуации и повлиява други области на психологията – по специално – психотерапията.
Теориите и моделите, създадени от социалните психолози, днес се използват от бизнеса, индустрията и всякакъв вид социални организации, а в последно време се възприемат като средство за постигане на социална и политическа реформа в общества, страдащи от подтисничество.
На база достатъчно изследвания на човешкото поведение и факторите и силите, които влияят на всяка ситуация, Левин стига до извода, че психологическата среда на индивида или на групата в даден момент от време поражда две противоположни сили – помагащи сили, които тласкат хората към постигане на техните цели, и възпрепятстващи сили, които потискат движението към тези цели. Тази психологическа среда е наречена „поле на промяна“ и освен, че е абсолютно закономерно, то е и наложително да се вземат предвид различните влияния както в умовете на индивидите, така и в тяхната среда. Трябва да се вземе предвид цялата ситуация, включително всички свързани с нея подробности за личността и средата, тъй като фокусирането върху изолирани факти довежда до изопачено схващане на обстоятелствата.
Ние не само трябва да постигнем задълбочено и холистично разбиране на ситуацията, за да я променим, това разбиране всъщност се задълбочава през целия процес на промяна, следователно, „не можеш да разбереш една система, докато не се опиташ да я промениш„.
Така синтезирани и ясни, стъпките изглеждат лесни за постигане, но всъщност малко хора успяват да се справят сами. Фазата на размразяване е може би най-сложната част в целия процес, тъй като хората имат естествена склонност да се съпротивляват на промени в установения начин на мислене и рутина.
Най-важната част е внимателната подготовка, а хората реагират враждебно и не желаят да изоставят своята зона на комфорт(макар, често да е ужасна), за да претърпят предизвикателството да усвоят нови знания или да приемат нов набор от убеждения. Тази естествена съпротива се преодолява, ако на човек му се помогне да приеме, че промяната е необходима, валидна и ще доведе до най-добрият изход. Подкрепата винаги поражда психологическа сигурност, която е много важна при всеки процес.
Рамка на промяната в три стъпки се случва независимо от нашето желание или нежелание за промяна. Това е така, защото светът се променя непрекъснато и човек е принуден да се променя заедно с него.
Психологическата сигурност често е застрашена не само от физически опасни фактори, но и от усещането за насилие(принуда) или доброволно желание. Колкото хора – толкова и различия относно чувството за комфорт или опасност.
За съжаление, факт е, че когато една принуда продължи достатъчно дълго време – то тя започва да се приема като нещо нормално и част от битието на индивида. Поражда се усещането за доброволност, което нито променя насилието, нито води до истинска промяна в живота на даден човек.
Осъществяването на промяната или втора фаза – същинска част е силно плашеща и смущаваща хората, защото налага да приложиш реално новата рамка на мислене, чувстване и взаимоотношения с другите (околния свят). Тази нова система включва овладяване на нови умения, изграждане на нови качества, установяване на нов тип отношение, възгледи и потребности. Това е плашещо за нас, тъй като чувството за вина и страх от провал са добре възпитани у нас. Освен това, на личностно ниво, всеки човек сам за себе си трябва да открие и приеме тази нова система от убеждения.
Когато едно старо схващане се доказва като погрешно или неефективно, то ние сме естествено склонни да заменим старата ценностна система с нова, попълвайки неудобната празнина, оставена от процеса на размразяване(разрушаване на старото). Правим това чрез комбинация от действия: разчитаме на инстинктивните си усещания, изучаваме нови модели, усвояваме нови знания, гледаме по-общо на огромното количество информация, с която разполагаме или просто подражаваме на някого(често на преобладаващата социална рамка в обществото). Така очакваме да получим нова информация, която да разреши проблема. Щом веднъж се убедим(или ни убедят) в дадено нещо, ние приемаме и утвърждаваме новия начин на мислене.
Тук идва третата фаза – замразяване, където всичко в което сме се убедили и сме научили трябва да се затвърди – т.е. да стане начин на поведение и отношение. Фазата бележи момент, когато тези нови убеждения се подлагат на тест чрез опит и грешка: това или затвърждава промяната или слага началото на нов цикъл на промяна. Нужно е време да се прецени и оцени дали новата система е положителна или отрицателна. Тук отново влизаме в психологическата зона на сигурност, тъй като тя се явява основна променлива величина. Според състоянието и чувството си на безопасност, комфорт и удобство, ние оценяваме ползата или вредата от дадена ценностна система. Допълнително, нашите усещания, чувствителност, емоции и психична активност ни дават повод за това, дали промяната ни е положителна или негативна.
Надявам се, така поднесено, разбирате колко е лесно човек да бъде подведен и манипулиран. Разбирате, че човешкото същество е способно и склонно само да манипулира себе си, единствено на база субективни причини и изводи.
Надявам се, също така става ясно, че човек е дълбоко отговорен за себе си, не по задължение, а поради самото си естество – човешката природа.
Социалното образование ни вменява структура на задължения към обществото (т.е. другите), което е различно от отговорността за себе си.
Доказано е експериментално, че когато хората са изправени пред мнението на мнозинството, тенденцията да се съобразят с него е по-силна от ангажимента им към онова, което те смятат за истина.
Даниела Ангелова
Астропсихолог
0877 810 672
astroanalitik@abv.bg
Leave a Reply