Детската душа

Как виждаме света и в какво вярваме с цялата си душа, докато сме още деца.

Още преди да ни възпитат в определени модели на подражание.

Преди да сме повярвали в онова, в което възрастните вече са убедени.

Ще нахвърлям любопитни факти и цитати, които съм натрупала през годините в работата си с децата. Понякога е учудващо разминаването между моделите на възпитание и съзнанието, което душата притежава.

Колкото по-свободно се отглежда и обича една душа, толкова повече – тя развива своето съзнание. Има деца (души) които се раждат с много по-развито съзнание и степен на осъзнаване. Възрастните почти винаги вярват, че знаят повече от детето. Вероятно бъркат житейският си опит с развитието на душата.

Как да сме сигурни, че постъпваме адекватно във възпитанието и моделиране на детето, ако вярваме, че личният ни житейски опит, нашият собствен житейски път е меродавен и за детето.

Ако повече се вслушваме в мечтите и страховете на детето, неговата показност по всякакъв начин, ако внимателно изучаваме неговото поведение и психика, то ще бъдем изумени и впечатлени от неговата душа.

Нещата са много простички в детската душа, след това, ние възрастните успяваме да усложним всичко. И ако имаме късмет по някое време в живота си, започваме да се учим и да се завръщаме към простора на душата.

Децата винаги имат излишък от внимание(енергия) и то не е фиксирано, то е изключително подвижно.

Децата виждат магията, за която възрастните са стиснали очи.

За всички деца има едно универсално правило, което възрастните не разбират и не спазват!

Бъди в моя свят, до мен, (редом до мен, не над мен), забавлявай се, бъди ми приятел, вярвай ми, да мечтаем заедно, да изследваме, да опитаме, да играем – тоест, да правим/вършим, покажи ми какво си, ти как го правиш, какво искаш, обичай ме.

Затворено дете – причините може да са комплексни, важно е да ги разберем. Когато съм се занимавала с такива деца, разбрах нещо много съществено. Те се нуждаят от доверие. За търпението е ясно, то се изисква по принцип. Трябва да му покажете, че му вярвате (не да му го казвате). Ако искате да ви покаже причината за своята затвореност ще трябва да му засвидетелствате доверие (това може да отнеме време). Когато детето не чувства такъв тип подкрепа – с каквото и друго да го засипете, то ще остане затворено в своя свят. И вие няма да бъдете допуснати в него.

Агресивно(енергично) дете – трябва да стане ясно, че агресията е винаги – вид недоволство! Съчетано с енергичната натура на детето, може да има доста негативни последици за всички. Такова дете се нуждае от пространство и приложни занимания. Тези деца се чувстват ограничени и неразбрани много повече, отколкото другите. Те често са разсеяни, любопитството им прескача непрекъснато наоколо. Тяхната вътрешна енергичност е висока и задължително се нуждае от посока и практическо занимание. Такива деца притежават огромна изобретателност, творчество, някакъв вид дарба или качества които искат да развиват. Лошо им се отразяват затворени помещения и липса на самостоятелност. С правилата на които искаме да ги научим, трябва да бъдат внимателно внедрени в игри и занимания към които имат афинитет. Наравно с тях можем лесно да внедрим и норми на поведение, които иначе са им противни и роптаят/недоволстват, и съответно отхвърлят.

Общително дете – често се радваме, че детето е такова, но това поведение има две страни. Под тази форма, децата често прикриват неувереност, страхове, колебание, противоречивост, а често и съзнателна манипулативност. Много възрастни подценяват развитото въображение и инстинкти на детето, че може да ги използва срещу тях. Много деца го правят доста добре, именно защото усещат, че възрастните ги подценяват! Общителните деца се нуждаят от приемане и дисциплина, повече от останалите. Ако се научите да ги чувате, да слушате и да се оставите да ви покажат, те наистина ще разкрият своята уязвимост и сила пред вас.

Тревожно (емоционално) дете – въпреки, че всички деца са изключително чувствителни, има деца които са по-емоционални по натура. Те лесно сменят настроението си и често го правят, може да избухват или кротко да се свият в ъгъла, да общуват или да мълчат, да играят с другите весело и изведнъж да се разплачат, или да проявят неочаквана грубост. Те са тревожните деца – те имат нужда от физическа близост и дистанция! Тези деца притежават емоционална вътрешна чувствителност, която няма да се промени, тя е част от тяхното естество. За тях е важно, да не бъдат докосвани, прегръщани, пощипвани от всеки – та макар и близки или роднини, особено пък непознати хора. Тяхната физическа чувствителност е висока и те подбират съвсем интуитивно онези, които биха прегърнали, докосвали и въобще споделили себе си. Те играят с деца, близки до тяхната чувствителност и не биха играли с деца(или възрастни) които са тяхна противоположност.

Пораснало/възрастно/ дете – има деца, които от съвсем малки показват сякаш някаква зрялост. Можете да сте повече от сигурни, че такова дете е наистина зряла душа. Тук проблемите които възникват са от друго естество. Тези деца имат вътрешно познание, което никак „не се връзва“ с нашата увереност, че е невъзможно децата да знаят повече от възрастните, защото нямат никакъв житейски опит. Много често, дори не приемаме идеята, че е възможно детето да има по-съзнателна връзка със себе си – от нас самите. Обаче е точно така. Тези деца имат нужда от вяра! Не просто да им се доверим или да им вярваме, а от вяра в тях, вяра в нас. Ако успеете да им засвидетелствате готовност – те ще ви разкрият магията на световете. Не се подвеждайте по тяхната излъчвана или показна увереност, защото те нямат нужда от разбиране и внимание – а от споделеност. Вие трябва да споделяте техните светове, да мечтаете с тях, да вярвате – както те вярват, ако ли не, няма да бъдете допуснати наистина в дълбочината на съзнанието.

Децата имат силна връзка с Бог. И по своему я изразяват чрез действия. Всяко действие на детето показва и говори за неговият психичен свят, неговото съзнание, памет и душа. Често децата разказват и говорят удивителни неща за вселената, природата, животните, хората и Бог. Понякога е много красноречиво, а друг път завоалирано и облечено в различни емоции, привличане, увлечение или игра.

Ето и много кратки разни приказки от деца между 2 и 6 години.

  • видях една фея в градинката….(аз: и как изглежда) ….ами мъничка светеща и ми се усмихна…. (аз: можеш ли да ми я покажеш) …ами тя си тръгна вече, събра нещо от дървото и си тръгна.
  • знаеш ли, че мога да летя…(аз: наистина ли, как)….ами като съм си легнал и искам да летя и някак политам, виждам се от ъгъла на стаята….(аз: как се виждаш)….ами как съм заспал(усмивка).
  • няма да говоря с теб…(аз: защо)…ти си госпожа(в детската градина) и ще кажеш на мама и тати….(аз: на никого нищо няма да кажа, това ще е нашата тайна, защо удари брат си, не го ли обичаш)….ами обичам го, понякога, когато не ме виждат мама и тати – аз го целувам и си говоря с него….(аз: как си говорите, той е бебе)….ами незнам, аз му говоря на глас – а той ми говори…ъъъъ незнам, но го разбирам…(аз: и какво ти казва)….ами различни неща, знам кога нещо го боли, кога иска да играем, какво да правим… (аз: добре, и защо го удари)….той не беше виновен, обаче аз го мразя понякога….мама и тати го обичат повече от мен….(аз: но той е малък и има нужда от повече грижи, бебе е)….знам, и мама и тати така казват, обаче аз искам и мен да прегръщат повече….съжалявам, че го ударих, извиних му се и той не ми се сърди, каза ми, че разбира защо съм го направил, обаче не е хубаво това.
  • страх ме е в тъмното…(аз: защо)…ами когато стане тъмно и има чудовища и ме е страх…(аз: какви са тези чудовища)….ами някакви лоши …мама казва, че е кошмар и сънувам…какво е кошмар…? (аз: кажи защо се страхуваш)….ами те искат да ме вземат, аз ги познавам и не искам да ходя с тях.
  • (аз: какво нарисува)…ами харесвам това място….това е моята къща…(аз: но, това е зелен облак и розово слънце…и какво е другото)….нееее, това не е облак, това е планета и там слънцето е такова, а това са мама и тати, ъъъъ те са там…(аз: аха, мама и тати са на работа сега)….неее, тези мама и тати не работят.
  • искаш ли да кажа една приказка…(аз: искам)…ами когато бях малка(а тя е 5 г.) ходех на училище, там ми показваха разни картинки, нещо като филмчета…, как ще порасна и каква ще стана като голяма.
  • големите са много смотани….(аз: защо)….не ми вярват, че си говоря с моя приятел, колко пъти им го показвам, а те не го виждат..(аз: сега тук ли е)….дааа, винаги е с мен…(аз: къде е, мога ли да го видя)…ъъъъ, ако искаш, той е точно до мен…(аз: как изглежда)….ами светеща топка.
  • Бог ми каза, че не трябва да се страхувам от нищо…..(аз: как ти го каза Бог)…ами направо, аз го слушам.
  • обичам да мириша цветята(усмивка)…(аз: защо)….като ги мириша и нещо ме гъделичка тук (показва ми сърцето)..(аз: приятно ли е)….дааа, много. Казвам на другите да не късат цветята, че ги боли.

Мога да напиша цяла книга по въпроса. Изключително много са мъдростите, но и проблемите на децата. Никога не бързайте да поставите „диагноза“ на детето си, не бързайте да се тревожите, не бързайте да намерите клише за неговото поведение, а преразгледайте първо своето отношение към него и нещата.

Когато сме деца, ние все още не сме загубили връзката си с Бог – божественото и духовно проявление. Децата имат необременени сетива и чувства, а също имат и своето душевно развитие и духовен път. Не бързайте да ги материализирате, да ги приспособите грубо към материалните неща.

Ако имате късмета да се осъзнавате, то децата ще ви върнат усета и зрението към магията и Бог.

Даниела Ангелова

Астропсихолог

0877 810672

Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.

консултации/терапия/обучение/

info@astroanalitik.eu

 

 

 

share button

Facebookyoutubeinstagram


Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*