Винаги съм знаела, че природата е нещо много важно за мен. Някаква насъщна потребност и неразделна част от съществото ми. Така съм го усещала от дете, без да си го обяснявам.
Някъде по житейския път го бях забравила, улисана в големия град и възможностите, които предлага. Никога не съм се отделяла за дълго от природата и нейните красоти, вълшебства и живот. Но сякаш, повече се наслаждавах на създаденото и съществуващото, отколкото да се погрижа аз самата да създавам. Че, какво има да създавам в природата, тя нали си съществува, има си своя ритъм и собствен живот?!
Да, така е по принцип. Докато не стигнахме до там, че
човека повече унищожава и консумира, отколкото да създава и отглежда. Тази жалка тенденция расте и нараства по нашите земи, които в близко бъдеще няма и да бъдат наши… Все повече плодородна земя пустее или се дава под аренда, а българина има други тежки грижи и проблеми. Привидно, те нямат нищо общо със земята му и с корените му…
Дали поради страх от умирачка, глад, безпаричие, безхаберие или от суета, срам, глупост, предразсъдъци и страсти, все едно, земята ни се изоставя. Все повече зависим от това, друг да произвежда и да ни храни, без да си даваме сметка, че биваме роби по своя воля. Колко хора съзнават, че колкото по-далеч си от природата и липса на такава, толкова по-слаб, болнав, нездрав човек ставаш. Няма да цитирам статистики на обезлюдени селца и масово напускане на малките градове, не е нужно, то е очевидно.
Колко истини ме „светнаха“ по главата, докато отделям от ценното си време да размишлявам и наблюдавам. Някои ще каже…тази пък си няма друга работа или проблеми, няма ли си други занимания, че дори време и остава да разсъждава…
По някое време се бях загубила по пътя, докато крача по земята… Напомниха ми за това много неща, все свързани със здравето… стрес, страхове, напрежение и физически проблеми. Тогава се сетих за земята, колко отдавна не съм ходила боса по тревата, не съм посрещала изгрева на поляната, не съм посадила дърво, не съм чула песента на птиците в гората…… такива неща.
Усетих такава липса и едновременно с това, огромно вълнение. Трябваше да се върна при земята, да ходя боса по нея, да вдишвам тревата, цветята и аромата на билки… Трябваше да засаждам, да създавам нещо от тази земя, да произведа нещо с двете си ръце и да си лягам уморена от тази плодотворна работа. Само да наблюдавам, да се разхождам и да се удивлявам на природата, не ми беше достатъчно.
Пожелах и да участвам в този процес на създаване… Тогава всичко си дойде на мястото, освен тревогата за бъдещето на хората… на българина.
Вместо апел или съвет, реших само да разкажа за собствената си принадлежност към земята и корените ми… Без принадлежност и завръщане към земята, да знаете, че живот няма как да има, само жалко съществувание на човешка единица.
Вие решете кое ви е по-важно и как искате да живеете… и моля, оправданието за лоша икономическа среда и „скапана държава“ няма да е във ваша полза!
Трябва да намерите желание и сили в себе си, да се върнете при земята и да съ-здавате, отглеждате живот. Трябва да събудите заспалата си духовност, не само с молитви и медитации, а с работа.
Даниела Ангелова
Астропсихолог
0877 810672
astroanalitik@abv.bg
Leave a Reply