Без вяра няма път за никъде.
Въпреки, че много е написано за силата на молитвата, смятам, че човек вярва само в това, в което сам е преживял.
Молитвата е наистина голяма сила – но казана без вяра и без разбиране, тя губи своя доказателствен характер. Освен това, почти никога не се замисляме и не се стараем да разбираме молитвите. Смятаме, че е достатъчно да ги кажем по правилния начин и на правилното място. И да очакваме чудото на случване или сбъдване. Погрешно е схващането, че молитвата трябва да бъде „правилна“ и да се молим само на определени места. Сякаш, Бог пребивава само в храмове, оброчища и свети места.
И без това, съмнението дали съществува Бог, и още повече, дали обитава този свят са достатъчна пробойна, за да прибавяме и някаква си правилност на молитвите.
На този свят всичко хубаво е опорочено и всяка истина е изкривена, затова е задължително да се разсъждава върху тях.
Най-голямата сила се крие във вярата и поради тази причина, тя е тотално подменена! Не си представяйте вярата в смисъл на религия, защото тя, не е религията. Вярата е нещо което имате и никой не може да ви отнеме…освен ако сами не се откажете от нея.
И тъй, като на този свят всичко е изкривено и обърнато наобратно, ние незнаем каква точно е истината. Молитвите съдържат истината и силата, а вярата зависи единствено от нас самите.
Една хубава молитва, която съдържа много мъдрост и сила.
Молитвата на свети Франциск
Докато съществува светът и съществата живеят,
нека съм и аз, за да разпръсна страданията.
Господи, направи ме инструмент на своя мир –
където има омраза, нека сея любов,
където има рана – милост,
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина
и където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме:
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот.
astroanalitik.eu
Относно Бог и дали съществува, ето ви нещо интересно.
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
– Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
– Да, създадено е от Бога.
– Значи Бог е създал всичко?
– Да, сър – потвърдил отново студентът.
Професорът продължил:
Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че, съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност.
– Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
– Разбира се – самодоволно отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал:
– Професоре, а студ съществува ли?
– Що за въпрос, разбира се че съществува! На тебе никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа, но той продължил:
– Всъщност, в съответствие със законите на физиката, студ не съществува, това, което ние възприемаме за студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.
Студентът продължил:
– Професоре, а тъмнина съществува ли?
– Да, съществува.
Студентът отвърнал:
– Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Но не може да измерим тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професорът отговорил доста по-неуверено:
– Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:
Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си. Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
КОСМИЧЕСКА МОЛИТВА
Съдбата на всеки човек го води напред в извивките на безкрайното Цяло.
Чуй, о, човеко, гласа на мъдростта, чуй гласа на Истината, на Атланта. Даром ти давам моята мъдрост, събрана от времето и пространството в този цикъл; аз, господарят на тайните, Слънце на утринта, Тот, учителят на хората, аз съм от Цялото.
Знай, човеко, че целият космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото. Онзи, който следва пътя на мъдростта, трябва да бъде открит за Цветето на живота, да разширява съзнанието си навън от мрака, през времето и пространството на Цялото.
Безсилни са думите за мощта на пламъка на Космическото, увиснало в сфери, непознато за човека, могъщо и уравновесено, движещо се в порядък, музика и хармонии, далеч надвишаващи човешките. Говори то с музика, пее с цветове, пламък е то от началото на вечността на Цялото.
Казвай тази молитва за добиване на мъдрост. Моли се за идването на Светлината на Цялото.
Могъщ Дух на Светлината, която Космоса осветява, издърпай моя пламък по-близо до теб.
Издигни огъня ми от мрака, доближи го до огъня, който е Едно с Цялото.
Повдигни душата ми. Дете на Светлината, не се отвръщай.
Привлечи ме, докато се стопя в твоята пещ;
Едно с всички неща и всички неща в Едно, Едно с Ума
Амин
Вие сте искра от този пламък, о, деца мои, горящи с цвят и живеещи с музика. Чуйте гласа и ще бъдете и вие свободни. Свободното съзнание е едно с Космическото, а То, едно е с Реда и Закона на Цялото.
(част от Изумрудените скрижали на Тот)
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
Бъдещето на човека зависи не от това, което взема, а от това, което дава.
Кой с когото е свързан, носи последствията от неговия живот.
Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце.
О, Ти чиста Любов, Която царуваш над цялата Вселена, изпълни сърцето ми с тази Любов, за да мога да обичам с всичката си сила Тебе, Господи, своя ближен и всички живи същества.
Амин.
Петър Дънов
astroanalitik.eu
Център за астропсихология и астропсихотерапия
Leave a Reply