За невъзможното спасяване

„Насила можеш да вземеш, не можеш да дадеш“!

Проблемът на давещия се човек е наистина само негов проблем. Въпреки, че е логично да търсим помощ, когато имаме нужда от такава, повечето хора не правят така. А още по логично е, когато ни предложат помощ да я приемем. Тук попада и една друга тема, тази за помощта на непоисканото добро.

Има неписани правила, които е добре да знаем и да се стараем да спазваме. Не защото някой така казва, а защото някой го е казал след като си е изпатил. Когато човек е в ситуация, момент или житейска криза, той трябва да осъзнава, че се намира пред един – единствен избор: да продължи да живее или да се самоунищожи, няма друга алтернатива.

Физическите проблеми са винаги видни и обикновено, чак тогава се търси помощ. Обикновено и се намира помощ само за тях. Но, физическите проблеми винаги имат и един друг характер – скрит, невидим, неосъзнат, непризнат, неприемлив, незнаем от самия човек характер. И понеже е невидим, много често ние и не търсим причината на проблемите без значение за какво се касаят.

Едно е ясно, причинителят сме винаги НИЕ, а това, че не го разбираме е наистина единствено наш проблем. Мисля, основен проблем при почти всички хора. Тоест, ние сме в положение на „давещ се“ и като такъв пак ние трябва да потърсим помощ, да инициираме собственото си „спасение“ или оздравяване.

Както и да ви изглеждат нещата – тоест, който или което и да ви изглежда, че е причинител на вашето страдание или проблем, то вие грешите със сигурност. Всеки сам е причинител, но не всеки сам създава причината – това е много важно да се разбере. Ние хората сме свързани, както помежду си, така и в духовно отношение. Всеки от нас има своите взаимовръзки и принадлежност, които не са единствено на физическо ниво. Причините които се явяват във физическа форма са такива на съвсем друго ниво. Ако си представим живота като огромен океан, то всички ние плуваме в него и всеки плува по свой свобствен начин. Но, всяко движение на всеки от нас – причинява вълнение на целия океан и тогава е възможно да изпаднем в позиция на давещ се или човек, който има нужда от помощ.

Живота не е нещо „твърдо“, така както и планетата на която живеем – не е! Това, че гравитацията ни държи в изправено положение и си мислим, че сме „твърдо стъпили на земята“ е необходима илюзия за всички нас. Но не бива да забравяме, че всъщност не е така и във всеки един момент е възможно да изпаднем в положение на давещи си – тоест, да изгубим почвата под краката си.

Не можеш да помогнеш на човек, който не желае да си помогне сам. От тук идва и непоисканото добро, което е равносилно на зло. Човек сам трябва да осъзнае, че има нужда от помощ и да потърси такава, за да я получи, но и да я разбере като помощ. Често се получава, че ние натрапваме своята помощ на някого, само защото сме забелязали неговата наближаваща беда или осъзнаваме преди него, че се намира в беда. В такива случаи, единството добро нещо което може да се направи е да помогнем на човека в неговото собствено осъзнаване. Този процес е бавен и дълъг, изисква огромно търпение, воля и най-вече любов.

Често, ние сме водени от правила или възгледи, които противоречат на духовните принципи и устройство. Непознавайки тези духовни правила, ние правим грешки които рефлектират върху самите нас. В този смисъл сме причинители на собствените си страдания и проблеми, но причината може да се крие в духовните или душевни полета, причината която осмисля даденото положение или проблем. Тогава казваме, че трябва да минем през това, за да можем да го разберем, за да се сдобием с опит и познание, които са ни нужни за по-нататъшното ни развитие.

Понякога помощта е възможна, а друг път- не. Понякога трябва да говорим, а друг път – не. Понякога трябва да слушаме, а друг път – не. Понякога помагайки, ние причиняваме повече вреда за която не подозираме. И тогава нещата се обръщат срещу нас и казваме, че доброто което сме сторили ни се е отплатило със зло. Има толкова много неща които не разбираме и не можем да знаем какви са истинските мотиви за дадено положение в което се намираме. Неведомите пътища на Господ са такива само за нас и ние можем само да се опитваме и да се стараем да ги опознаваме. Помощта е възможна само за онзи, които я е поискал от сърце. Без гняв, без изисквания, без очаквания, а чистосърдечно и защото иска да си помогне.

Проблемите на давещите се, са само техни проблеми и заявяването на помощ е изцяло самостоятелен акт. Всички сме давещи се в някакви моменти от живота и всички сме спасители в някакви моменти.

След като е поискана помощ се намира и самата помощ под някаква форма. Важно е да забележим и разберем тази форма, защото, очакванията и представите ни за помощ на всеки от нас са различни. Затова и често не се разбира помощта, а като не се разбира, няма благодарност и няма удовлетворение, както да давещият се, така и за неговия спасител.

Няма човек, който да е поискал помощ и да не я е получил. Ако си мисли, че не е получил, значи не е разбрал в какво се състой неговото спасяване. Значи не е разбрал, че изобщо е удавник и че, всичко което се случва в неговия живот е „плод“ на собственото му причиняване. Да търсим външни източници като причинители е заблуда и в този смисъл виновни няма, а само нашето неразбиране е това, което ни причинява проблемите. Да, те се явяват под външна форма като условия, среда, хора, взаимоотношения и т.н., но истинските причинители на всичко случващо се с нас – сме единствено ние.

Погрешно е самото разбиране за помощ и от там следват погрешни заключения и очаквания. Помощ не е да свърша нещата вместо теб или ако го направя ще е само заради твоята временна или не, невъзможност. Помощта има толкова фини измерения, че понякога е трудно да бъде разбрана. Трябва да внимаваме и да помагаме само когато са ни помолили или потърсили за помощ. Непоисканото добро води до зло, пък и както е казал мъдрия наш народ: „Насила хубост не става“, така че, трябва да се внимава с помощта, както и с настояването да бъде помогнато. Понякога нуждата от помощ е ясна и видна, но друг път не е така и проблеми има повече в търсенето на помощ, отколкото в нейната липса.

„Помогни си сам, че и Господ да ти помогне“ или ако човек сам не потърси помощ – никога и няма да я намери! Трябва да поискаш да се спасиш наистина, за да бъдеш спасен.

Даниела Ангелова

Астропсихолог

Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.

консултации и лични прогнози, терапия, обучение:

info@astroanalitik.eu

https://web.facebook.com/DanielaAngelova.astrolog/

 

бутони за споделяне

Facebookyoutubeinstagram


Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*