Много хора не подлагат на съмнение, че повечето от мислите им в главата, не са техни мисли.
Мисленето е сложен познавателен психичен процес, състоящ се общо казано в отразяване на закономерностите в действителността, създаване на модели в света и неговото представяне. Мислите са форми, образувани в съзнанието, а мисленето е резултат от дейността на цялата мозъчна кора.
След като мислите са вид форми на съзнанието, не е ли логично да заключим, че степента на развиване на съзнанието променя съответно и мислите. Ако сме твърдо убедени, че мислите са наши, то първо трябва да знаем със сигурност, че мислим. И понеже мисленето е процес в който участват сложни вериги от асоциации, а не просто отделни връзки, навлизаме в едно противоречие, което често не се отразява.
Асоциациите са набор от представи с връзка между тях, като появата на една от тях, извиква друга налична в съзнанието. Представата е схващане на нещо, разбиране, понятие, възпроизвеждане в съзнанието на нещо, което е било възприето по-рано. От това можем да помислим, че ако в съзнанието ни няма нещо познато и възприето, няма и как да направим верига от асоциации, тоест, нашето мислене ще следва шаблони на отразяване на действителността или процесът на мислене ще е фиктивен, тоест, няма да има мислене.
Ако се опитате да спрете потока от мисли в главата си, изведнъж ще установите колко е трудоемко това. Ако обаче успеете ще установите, че всъщност нямате никаква мисъл, а тези които напират са едни повтарящи се мисли, които добре познавате. Ако се запитате дали мислите ви са ваши, защото и за миг не допускате, че е така и не е възможно да са чужди, то може и да установите, че шаблонните мисли не са мисловен процес, а едно повторение на едно и също отразяване на действителността.
Това на което трябва да обърнете внимание е вашето съзнание, защото, съзнанието е ментална форма в която пребивават „мисли“. За да стигнете до своята ментална форма, трябва да се обърнете към собственото си съзнание или своята пространствена ментална форма/рамка. За да стане това обаче, трябва да се научите да спирате „да мислите“ или да спрете да си представяте, или да прекъснете асоциативните връзки. Казано по друг начин, когато спрете потока от мисли, вие попадате в непозната за вас сфера – съзнанието. Друг достъп до него нямате, особено докато си мислите, че мислите.
Когато спрете потока от мисли – тоест шаблонното мислене, вие попадате в една зона на чувствено или сетивно възприемане. Човешкото тяло има сетива за които дори не подозирате, освен, ако не се научите да спирате шаблонното мислене. Асоциативните връзки които прави съзнанието се осъществяват на ниво съзнание – съзнание или процесите на мислене и възприемане се осъществяват на друго ниво.
Човешкото познание е твърде ограничено и мисленето във видът който го познаваме не може да ни даде друга действителност, освен тази която вече познаваме и отразяваме. За да възникне представа и асоциация с нещо непознато за човешкия ум и знание се налага да използваме и друг начин на мисловен процес или съзнателно мислене.
Съзнателното мислене не е механичен процес за разлика от мисленето по принцип. Развиване на съзнанието също не се случва с мислене, а със сетива които са на разположение в човешкото тяло, но са напълно или частично неизползвани от повечето хора. Съзнателното мислене не е усещането, че мислиш или съзнаването че мислиш, а е процес на съзнанието с което се занимаваш.
Механичното мислене е набор от познати представи и голям процент предположения или избор то тези представи. Когато си мислиш – че мислиш, опитай да не мислиш за минута и ще видиш, че мислите ти изведнъж изчезват, а на тяхно място се настанява едно усещане, чувство, което е трудно да бъде дефинирано.
Трябва да се научиш да спираш да мислиш, за да можеш да се свързваш със собственото си съзнание, което пък е свързано с други съзнания, така, както мислите са свързани с нечии други мисли.
Интуицията е изключително сетиво, което в повечето хора се явява рядко и внезапно, спорадично. Когато се научиш да „не мислиш“(като всички останали), тогава това шесто чувство – интуицията, се отключва всеки път и малко по-малко се заформя интуитивния ум или интуитивното мислене. То е процес на съзнанието (като обикновеното мислене), съзнание в което пребиваваш напълно.
Мислите не винаги са наши мисли, съзнаването е изцяло личен процес.
Съзнанието отразява моите мисли, но мислите ми не винаги отразяват съзнанието.
Действителността отразява реалност, но реалността създава действителност.
За да ви светне крушката се научете да спирате механичния мисловен процес и развивайте интуитивното мислене, доверете се на вътрешните си сетива и се потопете в съзнанието си. Това не означава, че ще пострада логичното ви мислене, но със сигурност ще се отървете от много други неприятни и тревожни мисли. В крайна сметка, мислите ни съответстват на определени психофизиологични реакции и провокират цялото тяло – неговите системи и органи, така че, нашето мислене определя здравето и поведението ни.
Обърнете се към съзнанието си, като се научите да спирате „да мислите“ и ще установите колко различни са последствията от начинът ни на мислене.
Даниела Ангелова
Астропсихолог
Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.
консултации и лични прогнози, терапия, обучение:
astroanalitik@abv.bg
https://web.facebook.com/DanielaAngelova.astrolog/
Leave a Reply