Духовните ценности определят и нашата истинска любов.
Нима има неистинска любов се питат много хора, до моментът в който осъзнаят, че любовта не е била любов. Често се случва и за съжаление правилните отговори, няма да ги намерите в психологическите и философски книги, няма да ги намерите в научните и академични среди, няма да ги намерите в повечето психоалитични кабинети, въобще няма да ги намерите някъде…. извън вас!
Ако наистина е любов, пречки и неразбиране няма да има. Безоблачни връзки не съществуват, но когато има любов между двама души, то любовта е на първо място, а това означава – двама души, две души които са еднакво важни и ценени, няма тя или той – има „ние“, всеки със своите особености, характер и път. Когато двама души се обичат, техните пътища се сливат в един, без никой от тях да губи своята уникалност и самоличност, без драми, емоционални изстъпления, чувство за собственост, чувство за принадлежност, без ограничения, без правила, без минало, без лични ограничения, всичко е поравно споделено.
Когато две души се обичат, всеки от тях работи за успеха на другия, всеки сам за себе си е щастлив, защото, не можете да дарите вашето щастие някому, всеки сам го изработва за себе си, но може да бъде и то е споделено помежду ви. Истинската любов е огромно море от обич в двама души, обширно, дълбоко, заливащо, отдръпващо се, понякога бурно и друг път спокойно, не е безоблачно, но и двамата знаете, че слънцето ще изникне иззад облаците.
Преди да сте постигнали своето щастие, не можете да разберете истинската любов, тя не те връхлита, нито ти подкосява краката, не те стяга в гърлото, не пърхат никакви пеперуди, не изпитваш страх, ревност, вина, не се чудиш да се харесваш на другия, не очакваш и не изискваш. Истинската любов почти няма общо с познатите страсти и емоционални драми, влюбване, задължения, ревност, налагане, изискване… това не е любов, това е драма между двама души, които не са постигнали лично щастие.
Как можете да направите някого щастлив, ако вие самите не сте щастливи, как ще промените някого, ако вие самите не можетет да се променяте, как ще обичате някого, като не обичате себе си….никой не ви учи на това, нали?! Че и защо да се учите, утъпкани пътеки много и само трябва да си изберете някоя подходяща за вас.
Безкрайно много хора попадат в тези пътеки, загубвайки и малкото си лично щастие и себеуважение, причиняват си страдания, отричат се, мразят се, унижават се, разболяват се, насилват се, саморазрушават се. Духовността в този свят и особено в днешно време е толкова абстрактно понятие, че освен да го свържат с църквата, религията или някакви традиции, почти нищо не знаят хората. Сякаш са им ампутирани душите, сърцата, главите, духовно са осакатени и са им пришили само мозък без разум!
Духовността е онова нещо у вас, което кара сърцето ви да бие, кръвта да се движи, очите ви да виждат, ушите ви да чуват, тя е всяка ваша усмивка, радост, вдъхновение, воля, движение, оптимизъм, хъс, духовността е вашата дълбока чувствителност, душата ви, щастието ви. Духовните стойности, които вие превръщате в непреходна ценност, това е вашата любов. Тогава „заобичвате“ себе си и тогава намирате онези, които ви обичат. Когато две такива души се намерят, те не могат да не се обичат, те просто споделят щастието си.
Докато сте нещастни, недоволни, осъждащи се, чувствате се виновни, задължени, не се харесвате, мразите, изисквате, очаквате, мъчи ви ревност -т.е. чувство за притежание, страхувате се, драматизирате, иделизирате, налагате, критикувате(поправяте) другия и още подобни, всъщност, вие не обичате. Първо себе си, а след това и другия човек. Любовта е свобода, уважение на свободата – личната и тази на другите, зачитане на правото да бъдеш себе си, строгост, дисциплина, порив да случваш нещата….
Истинската любовта никога не е имала утъпкани пътеки, нито правила, нито закони, защото всяка любов между две души е уникална, свободна, щастлива, всеобхватна, преливаща и непресъхваща, разгръщаща, тя спомага всеки да запази и развива себе си в една обща възможност.
Истинската любов няма правила, защото всеки свободен дух знае, че любовта е отговорност и в своята си същност, естество, това не би могло да се пренебрегне или прескочи.
Истинската любов е между две души, които са постигнали всеки за себе си, личното си щастие и мир в себе си. Мъдра е истинската любов и затова е рядкост между хората. Те винаги бързат, искат, изискват, очакват, дразнят се, обиждат се, налагат, ограничават, поправят, влюбват се и се разлюбват… те вървят по пътеките, по които са вървяли много, много други хора.
Какво са пътеките ли?! – представи, клишета, етикетчета, праволинейност, благонадеждност, правилност, логичност, сигурност, комфорт, угаждане, отричане, неприемане, осъждане, капризи, драми, пеперуди…
Истинската любов не се страхува, че ще загуби другия, не очаква любов, не изисква любов, няма предварителни представи, не бърза, не негодува, не изпада в драми, не поставя условия, затова я наричаме безусловна любов. Когато човек живее по човешките правила и закони, неговата любов е твърде преходна, крехка, нетрайна, променлива, влюбена, неговата любов е наложителна!
Когато човек живее по духовните си ценности, той друга любов няма, освен истинска, човека е истинен и му е невъзможно да бъде друг. Такъв човек е щастлив в този човешки свят на незрящо духовни човеци.
Когато човек наистина обича, той приема всичко, но не всичко допуска!
Не обвинявайте никого и не изисквайте любов, не очаквайте да ви обичат – а вие обичайте, никой не може да ви направи щастлив, освен вие самите. Дори и да ви подарят щастието, няма да го разберете и ще има две нещастни души, единият без щастие, а другият не потърсил щастието.
Заобичай се, приеми се, направи се щастлив и тогава ще намериш любовта си и в някой друг.
Даниела Ангелова
Астропсихолог
Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.
За изготвяне на лични прогнози, терапия, обучение:
astroanalitik@abv.bg
https://web.facebook.com/DanielaAngelova.astrolog/
Leave a Reply