Не възнаграждавай лицемерието

В този безумен социален свят за нормално се приема лицемерието. Хората страдат не толкова от истината, колкото от лъжата. Онова фино, злокачествено и добре облечено в думи, суета и обещания – лицемерие. То е дълбоко вкоренено в хората дотолкова, че е трудно различимо с бегъл поглед и не достатъчно внимание. Как да разобличим лицемерието и да спрем да се прехласваме по него, да спрем да се преструваме, да спрем да се страхуваме от истината.

Да спрем да възнаграждаваме лицемерието.

За да стане това, първо сам трябва да си се отървал от същото. Да, във всеки от нас е вменено и това не е оправдание за нашето нещастие, несполуки и проблеми. Оправданието е позиция на човек, който се чувства виновен за нещо или се страхува.

Как без да съзнаваме подхранваме лицемерието и дори го възнаграждаваме. Много лесно. Съществуват модели – те биват създавани и подражавани. Тези които ги създават в повечето случаи не ги упражняват. Те са създадени за подражание от останалите хора. В полза на създателите си. За всичко си имаме модели. Как да мислим, как да чувстваме, как да се държим, как да общуваме, как да изглеждаме, какви цели да следваме, каква линия на поведение да спазваме, от какво да се възмущаваме и какво да осъждаме, как да се обличаме, как да живеем на всяка определена възраст, какво да имаме, от какво да се страхуваме, какво да понасяме и непонасяме, какво да мразим и какво да обичаме, и т.н. модели. Общо казано, това са модели на поведение за които човек не винаги си дава сметка, че просто следва и всъщност участва в тях. Не си задава въпроси и не търси отговори защо го прави и дали иска да го прави, дали пък не може да си създаде(изгради) собствени модели, норми на поведение или собствен морал, собствена гледна точка и житейски мироглед.

Толкова много хора следват определени модели които са толкова силно в разрез със самите тях, че стигат до там – не просто да са нещастни. Те се разболяват, боледуват психически, душевно, телесно и толкова дълго го правят, че свикват с това. Враждебната енергия в която се движат (определен модел и среда) толкова не им понася, че дори свикването е неприемливо. Развиват алергии (непоносимост), хронични (повтарящи се) проблеми от всякакво естество и не само физически. Емоционалните модели са най-трудни за разпознаване и преодоляване на тяхната зависимост. Именно в емоционалната зависимост се коренят и повечето телесни и душевни болки. Чувството за вина и свързаните страхове перфектно подържат тези неосъзнати зависимости. Лицемерието спрямо себе си е на първо място, защото то идва от противоречието и противоестественото състояние между душата, ума, чувствата и поведението. Тук не става въпрос за желания – какво искаш и дали ти се получава, макар да е много важно. А какви са желанията ти, от какво са породени те и дали наистина си заслужава да имаш или да постигнеш онова което искаш. Дали там където си, онова което правиш, там където живееш, където работиш, с когото живееш, дали въобще това което правиш е мотивирано от твоите вътрешни потребности или просто е вменен модел, който ти така раболепно следваш.

Затова, лицемерието започва първо от самите нас и спрямо самите нас, а след това по естествен път и към другите. Човек трябва да се е научил на търпение, не казвам че, човек трябва да е непримирим, а само много внимателен и съзнателен. Да овладява емоционалната си природа и модели, да ги променя, да ги трансформира, да ги преобразува, защото всичко е енергия (особено емоциите) и на където я насочиш, в каквото я влагаш – това и получаваш.  То е закон, не е нещо отвлечено или непонятно. Да се преструваш или да се опитваш да се самоубедиш в нещо, което очевидно не чувстваш, не приемаш, не различаваш, не ти се отдава, не възприемаш, не съществува е меко казано лицемерие.

Най-лошото което правим е да подхранваме непрекъснато лицемерието, без да знаем или умишлено. Да подхранване едни модели които са очевидно вредни, глупави, несъдържателни и лишени от разумност, само заради суета, гордост, страх, чувство за вина или чувство за безгрешност, за кратко наречени невежество, е наистина много тъпо. В човека са заложени големи възможности, човешкото тяло е създадено сложно и умно, вложена е много енергия и душа, затова е наша отговорност и задължителност да се опознаваме, да полагаме усилия и съзнателност във всяка мисъл и действие, да проучваме и експериментираме, да променяме, да разширяваме собствените си ограничения(тесногръдие). Това не става само като следваме добрите модели и практики, а като изкореняваме от себе си кривите лицемерни образи и емоции.

Не възнаграждавайте лицемерието. Нито своето, нито чуждото. Изградете си свои модели на мястото на онези в които са ви възпитали или ви вменяват чрез страх, суета, чувство за вина и всякакви манипулации. Повечето хора си представят манипулирането като нещо лошо и нещо което веднага биха усетили или схванали. Грешите. Най-голямата манипулация и манипулатор сте самите вие. Вашите собствени емоции, желания, представи, мисли и чувства са тези които ви държат в непрекъснат плен и зависимости. А външната манипулация (от другите) е лесно възприемчива от самите вас, защото тя резонира с онова което е у вас. Ако нещо „няма почва“ за засаждане или растеж – то не се засажда, и ако не го „поливате“ редовно – то умира. Най-голямата външна манипулация върху нас идва по най естествен начин и това не е принудата или лошото което можете да надушите и да се предпазите, а точно онова в което дълбоко вярвате, искате и се страхувате, в онова което чувствате, във вашите добри качества и способности. Да вземем търпението, много хора търпят лоши отношения, работа, условия на живот и унижения, само защото смятат че така трябва, това са заслужили, нямат избор, нищо не зависи от тях, така ще се издигнат духовно или материално, защото такава им е съдбата, защото е карма, защото са добри и още много примери. А дали е така и трябва ли?!

Много хора живеят живот в който нищо не харесват. Ама наистина нищо. И като ги попитам защо не променят нещо, те са убедени че нищо не зависи от тях. Което не е вярно. От кого зависи да промениш гледната си точка, да научиш нещо ново, да се разхождаш, да се усмихваш, да помечтаеш, да поговориш с някого, да изслушаш нечий разказ, да общуваш, да се порадваш на природата, да си отглеждаш цвете и т.н. Има много неща които зависят от нас и те започват с осъзнаването на това, с опознаване на моделите в които живеем и които да променяме. Търпението не е в това да търпиш нещо което определено ти е вредно, това е страх, суета, гордост, предразсъдъци, тесногръдие, но не и търпение. Това е заради чувството ти на вина, лоша самооценка, неопознат модел в който си пребиваваш. Това е лицемерието. Да правиш нещата които дълбоко в себе си презираш и търпиш, да се държиш по начин който ти е чужд, да си в норми които изобщо не припознаваш като естествено свои. По този начин, търпеливият е гневен тих агресор увреждащ първо себе си и след това всички останали. Не следвайте правила/модели които не чувствате като ваши, това са вашите емоционални нагласи които много лесно се манипулират. Изградете си свои и бъдете готови да ги видоизменяте според собствената си емоционална, ментална, умствена, физическа и психическа зрялост.

Не възнаграждавайте лошите постъпки, лошите отношения, необичането, гнева, суетата, фалша, безразличието, унижението, чувството за вина и най-вече насилието в неговата най-лоша форма. Тя не е физическата както си мислите, тя е онази форма на ласкателство, фалшива загриженост, фалшива реклама и проява на зависимост от най-лош тип – собственическото чувство и контрол(власт). Онова което най-силно ви държи за дадено място, човек, работа, среда, взаимоотношения, атмосфера трябва да е от любов, всичко останало е фалш и лицемерие. Можете да се заблуждавате колкото си искате, но в крайна сметка последствията са си за вас и вие живеете живот който дори не харесвате, а какво остава да обичате.

И очаквате от толкова нелюбов, недоволство и лицемерие да получите нещо истинско и хубаво?!

Бъдете наясно със себе си. Ако търпите нещо да знаете защо и да го приемате. Ако бездействате да знаете защо и да го приемате. Ако ви е страх да знаете защо и да го приемете. Ако сте нерешителни, ако страдате, ако се чувствате нещастни, ако сте болни, ако сте амбициозни, ако сте гневни, ако сте щастливи….трябва да знаете защо и да го приемете. Ако имате проблем да знаете, че проблема сте вие и съответно от вас зависи да го решите. Когато сме част от проблема няма как да намерим решението. Не разрушавайте себе си – променете се, изградете се отново, създавайте си модели, използвайте си енергията градивно.

Нищо не идва даром, всичко се плаща. Дали сте толкова богати, че да плащате за едни и същи неща сто пъти. Дали имате толкова време, че да потваряте едни и същи грешки безброй пъти. Дали вашата стойност е толкова ниска или висока, дали вашите страхове и вашата илюзорна сигурност си струват живота който живеете. Трябва да разбулите първо собственото си лицемерие и когато истината ви шокира, ще сте готови и за промяната. Бунтът отвътре все някога ще избухне във вас и тогава ще сте принудени да се промените.

Ще разберете колко много не сте се обичали, не сте се уважавали, не сте си обръщали внимание, не сте били нито внимателни, нито нежни, нито грижовни, нито добри със себе си. И през цялото време сте го търсили отвън, от другите, от обстоятелствата, от всичко друго но не и от себе си. Вътрешният дефицит у вас няма как да бъде запълнен отвън, това е ваша работа и отговорност. Не плащайте цена която не е нито по джоба ви, нито по душата ви, нито въобще е написана някъде. Защото, това си е вашата свобода(избор)!

Даниела Ангелова

Астропсихолог

0877 810 672

Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.

консултации и терапия

astroanalitik@abv.bg

https://web.facebook.com/DanielaAngelova.astrolog/

споделяне на връзка

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*