Ние постоянно „изплитаме“ себе си

Когато трагедия връхлети някои хора, те се чувстват опустошени.

Неспособни да мобилизират своите механизми за преодоляване на бедата и изпадат в дълбока депресия или униние, понякога изгубват надежда и дори желание да продължат. Възможно е да бъдат изцяло обсебени от нещастието и да сънуват кошмари, да се връщат назад и да получат пристъпи на тревожност.

Други хора обаче реагират по различен начин. Те надмогват не само нормалните възходи и падения в живота, но също загубите и травмите, които потенциално унищожителни. Вместо да отстъпят пред депресията и неспособността да се справят, те някак успяват да превъзмогнат болезнените обстоятелства и да продължат напред.

Защо някои хора са така дълбоко засегнати, докато други очевидно са способни да „се съвземат“?! На този въпрос има отговор и това е: устойчивост при стрес и нещастия – нарича се резилиентност.

Ние развиваме резилиентност, като развиваме взаимоотношения. Ние постоянно „изплитаме себе си“ от хората и ситуациите, с които се сблъскваме, чрез думите, които разменяме и чувствата, които пробуждаме. Възможно е да имаме усещането, че ако изпуснем една „бримка“, животът ни ще се разпадне.

Всъщност, „ако дори една бримка се държи, можем да започнем всичко отначало“. 

Позитивните емоции и хуморът, добрите думи и уважението, красивите картини, доброто приятелство укрепват резилиетността. Хората, които успешно преодоляват житейските трудности и травми, придават смисъл на страданията като полезно и поучително преживяване и дори намират сили да се смеят.

Резилиетните хора никога не губят надежда, че в бъдеще ситуацията ще се подобри, дори ако настоящето е болезнено. Както по-рано, така и в наши дни, хората показващи по-висока резилиетност са смятани за по-неемоционални. Това не е вярно, защото тяхната болка не е по-слаба, отколкото чуждата – въпросът е как те избират да я преживеят. Страданието може да продължи цял живот, но тези хора решават да приемат предизвикателството да надмогнат нещастието, да станат по-силни след преживяното и да продължат непокорно напред.

С правилната подкрепа децата показват изключителна способност за пълно възстановяване от травма. Човешкия мозък е гъвкав и ако му се позволи, може да се възстанови. Много е важно да не слагаме етикети на децата, преживели травма: да не ги „отписваме от играта“ и обричаме на очевидно безнадеждно бъдеще.

Травмата се състой от два компонента: нараняването и представянето на това нараняване. Често най-болезненото посттравматично преживяване за децата е унижението от начина, по който възрастните представят инцидента.

Етикетите може да са по-вредни и ужасни от самото преживяване!

Резилиетността е качество, което се изгражда естествено, това е способността на човека да израства, изправен пред ужасни проблеми.

Инциденти се случват…и нашата история не определя съдбата ни.

Д.Ангелова

astroanalitik@abv.bg

https://web.facebook.com/astroanalitik.eu/

социално споделяне

Facebookyoutubeinstagram


Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*