И Бог обича света.
Казано е в Писанието: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.”
Светът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Светът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения свят.
Казва се в “Битие”-то: “В начало Бог създаде небето и земята.” Това значи: в начало още Бог създаде физическия и Божествения свят…
Дали сте ходили на онзи свят, или не сте ходили, няма защо да спорим върху това. Да спорите по този въпрос, то е все едно да спорите по въпроса добър ли е човек или лош. Няма защо да спорите, няма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човек не се дължи на самия него. Хиляди поколения преди него са работили по един неестествен път.
Работата на човека днес се заключава в доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъм. Човек носи ред наследствени черти, които не са негови, но трябва да се освободи от тях. Те му са дадени за работа. Като работи върху тях, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъм. Бог не съди човека за неговите лоши наследствени черти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го съди.
Растенето е един процес, необходим за съграждането на нашето духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като една скала отвън – ако то не се повдигне, духовното тяло не може също да се повдигне. И най-напред е направен физическият свят – като една скала, а духовният свят постоянно се съгражда и устройва. Има в Писанието стихове, които казват, че първоначално е било създадено Небето, а то е Божественият свят; после е създадена Земята – физическият свят. Земята не е била още устроена, Господ и до днес я строи.
Сегашната Му работа носи със себе си огън. Той казва: “На този свят не му достига огън.” Като дойде този огън, ще дойде растенето и познанието в благодатта. Когато говоря за света, аз разбирам всякога човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате съотношение с него. Всички елементи от външния свят в природата са свързани с вашето тяло и вашия ум и всички промени, които стават с вас (някое неразположение, което става във вашия дух), зависят от промяната в природата.
Сега невидимият свят употребява огъня като най-ефикасно средство за пречистване на земята. И ние навлизаме вече в нова зона, в едно Божествено състояние на материята, дето всички тия неща ще се преустроят и пречистят. Как? Посредством този Божествен огън. Значи новият живот, който сега иде на земята, ще възпламени тази материя и ще я превърне в нова, по-фина.
Всичко онова, което е за полза, ще го въздигне, а всичко онова, което не е за полза, ще го изхвърли навън чрез Божествените токове. В пространството има пътища, чрез които всичко непотребно ще бъде изхвърлено навън, както вие изхвърляте остатъците от домовете си…
И тъй, денят Господен е ден на нова епоха.
На Земята няма нито една свята, чиста идея, която хората да не са опетнили. Ти им говориш за Господа, те казват: “Това е празна работа!” Ти им говориш за чист и свят живот, те казват: “Това е празна работа!” Ти им говориш за ядене и пиене, те казват: “Това е реалното в света.” Те считат яденето и пиенето за единствено реално нещо, което остава в живота. Да се молят на Бога, това е празна работа. Да обичат – това е празна работа, фантазия.
… Престъплението, злото, което се е явило първоначално, се заключава в това именно, че онези, които първи в света са приели Божествения живот, не са го употребили за общото благо, за славата Божия, но са го употребили за свои лични цели. Следователно в преминаването през тази зона хората са се самозаблудили и започнали да мислят, че животът, който имат, е техен.
Вследствие на това те казват: “Ние можем да живеем, както искаме.” Да, вие можете да живеете, както искате, ако сте божества; но ако човек мисли, че може да се ражда, да живее и да умира, както иска – това е неразбиране на великия закон на битието. Значи първото нещо, което се е случило на Земята, е отделянето на човека от Бога. Човек е погледнал на Бога като на материален обект, с който може да разполага, както иска. Той отрекъл Бога, понеже Го счел за материално същество.
Въпреки това няма същество в света, което, като греши, да не усеща гризане на съвестта и да не страда. Страданията, които имате, са зов на Божественото, което не одобрява вашите постъпки. В даден случай страданията изразяват негативния Божествен език, който казва: “Тази постъпка не е права – има нещо право в нея, но има и нещо криво – изправи го!
За мен думите “небе” и “земя” – това са най-старите понятия, които имаме – неустановените понятия. Това са двата порядъка. Небето е този – вечният порядък, земята е безпорядъкът, който сега се туря в ред. Небето е вечният порядък, онова, хубавото, красивото в мене, вечното, неизменното вътре в мен. “А земята беше неустроена.” Или (на научен език казано) и двата порядъка съществуват. Така едновременно ние живеем на земята (значи в безпорядъка на нещата – външната страна на живота); когато чувстваш, че си силен, когато говориш за Любовта, за Истината, за братството – то е небето. Слезеш ли на Земята, която сега се строи, там ще видиш всички слабости.
Ако разглеждате Земята от четвъртото измерение, ще видите, че тя е покрита с грамаден пласт лед. Земята сте вие. Казано е в Господнята молитва: “Да бъде волята Ти както на небето, така и на земята.” Значи земята има възможност да изпълни волята Божия. Всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия.
Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че Той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е небето. Всеки има едно небе в себе си, но къде е то, не знае. Който знае къде е неговото небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. Казано е в Писанието: “В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста.” Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това небе в себе си.
Казано е в Писанието, че Бог създал Слънцето да управлява деня, а Луната – да управлява нощта. Астрологията казва, че Слънцето, Луната и останалите планети оказват влияние върху човека. И наистина, ще срещнете хора, на които Луната силно действа. Тези хора имат особени прояви. Такива хора се наричат лунатици.
Хора, които се намират под влиянието на Слънцето, са жизнерадостни, весели, не отпадат духом. Животът в тях тече като извор. Те са щедри, обичат музиката, поезията, изкуството. Луната е матката на идеите, те в нея зачеват и се развиват, докато един ден се родят. Луната се е създала в четвъртия ден, когато на Земята е съществувала вече известна култура. Ако Слънцето не беше се създало, и Луната нямаше да се създаде. И преди тях е съществувал животът, и преди тях е живял човек, но при много трудни условия. Докато човек не се е нуждаел от Слънце и от Луна, те не съществували. В който момент обаче човек е почувствал нужда от Слънцето и от Луната, Бог ги е създал да бъдат в негова помощ.
Казано е в Писанието: “В начало бе Словото и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана.” Следователно, когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот.
Казано е в “Битие”-то: “Земята беше неустроена и пуста и Дух Божий се носеше над нея.” – Докато Словото не беше се проявило, Земята беше пуста и неустроена. Щом Словото се прояви, Земята започна да се устройва и се оформи в този вид, в който днес я виждаме. “Ще изпратя Духа Си.” Къде? – В човека. Значи, когато Духът влезе в човека, животът му ще се измени, както се изменя лицето на Земята.
Петър Дънов
Даниела Ангелова
Астропсихолог
0877 810 672
Leave a Reply