Човек трябва да стигне до осмисляне на тези две понятия, защото, те са състояния. Когато продължат достатъчно дълго време, стават начин на живот.
Състоянията пораждат реакция, а всяка реакция изхожда от състоянието в което се намираме (чувстваме). Водещите реакции при повечето хора са напълно емоционални, тъй като основно, ние имаме задачата да изучаваме своето емоционално тяло и да го развиваме.
Нашата оценъчна система е заложена по рождение и допълнена чрез възпитанието. Така се заформят определени представи и вярвания у всеки човек, които се отстояват пред себе си и другите. Чувството за справедливост е чисто човешко усещане, което се основава изцяло на субективното ни съзнание.
От човешкото чувство за справедливост могат да се родят „големи злини“, причинени както на себе си, така и на другите. Защото в природата и съответно в света, съществува закономерност (а не справедливост). Не е възможно да посееш моркови – и да се сдобиеш с домати!
„Каквото сееш – това и ще пожънеш“ – истините са мъдрост, а мъдростта е обективно понятие.
Светът в който живеем е обективна реалност на милиони субективни съзнания. Времето и пространството са гъвкава нематериална форма в която съществуват световете. И понеже, човешкото съзнание е в състояние да приема определени (субективни) форми на пространството и граници на времето, то в него има усещане и оценка единствено за този свят, в който живее.
Закономерно, светът на субективното съзнание се „свива“ или „разгъва“ според неговата оценъчна система, тип емоционалност и възприемчивост. Закономерно, ако в твоя свят(съзнанието) съществува вярването, че нещо е несправедливо(то е спрямо теб, разбира се), то времето и пространството(т.е. светът) ще се пренареди спрямо твоето разбиране. Не би могло да бъде другояче. Тази част от хилядите субективни съзнания подобни на твоето, съставляват реалност на несправедливост -т.е. съответните случки и условия за събития. Светът няма да ти поднесе друго, освен поле за действие в което да се изразиш.
Какво е чувството за несправедливост? Разбрахме от къде се поражда, но какво е усещането като емоции? Отново при всеки човек са в различна градация, според зависи, доколко неговото емоционално тяло е зряло и развито, респективно, неговото субективно съзнание е обективно (разширено субективно). Усещането е кофти при всички положения – недоволство, неудовлетворение, гняв, обида, злоба, омраза, униние, апатия, критичност, осъдителност, жестокост, чувство за вина, чувство за безнаказаност, чувство на безсилие, дълбока тъга, стрес, самонаказание, отмъстителност, празнота, самота…мисля, че изброих доста, но има и още подобни.
Всяка от тази емоция, изпитвана дълго време се превръща в навик и начин на възприемане на света, съответно и начин на живот. Неосъзната, неприета и неосмислена – тя не може да бъде превъзмогната и трансформирана в положително чувство. Ето как, „невежеството“-т.е. незнанието на човека, го поставя в определена ситуация от която се излиза, единствено съзнателно -т.е. повишавайки, разширявайки субективното си съзнание. А това става, чрез знания за собствената си природа и сили, които съществуват в теб. Всяка духовна практика или упражнение има за цел да разширява съзнанието, но редом с тях е задължително самопознанието. Ако не знаеш какво посаждаш – няма да знаеш и какво ще ожънеш.
Агресията под всякаква форма е огромно пространство(свят) от отрицателни емоции, които всеки човек ежеминутно излъчва(енергия) и го подхранва(т.е. подържа). Чувството за справедливост е винаги субективно и то засяга, единствено самия човек(и много подобни на неговото субективно чувство), който се противопоставя на обективната реалност. Излиза, че попадаш в „омагьосан кръг“, защото се противопоставяш на нещо в което участваш. Така стигаме до състоянието на щастлив или прав? Да доказваш на светът или да живееш щастливо в него?
Докато доказвате каквото и да било, вие се намирате в противоречие с други подобни на вашето съзнание – които пък, доказват нещо обратно на вашето твърдение или разбиране! Пребивавате в свят на съзнания, които ви предоставят изобилен материал(случки и условия) да доказвате правотата си! Така съществува агресията, която наблюдаваме в света и се опитваме да „преборим“…..
Колкото повече съзнавате или разширявате собственото си съзнание(субективност), толкова повече разбирате, че няма какво да доказвате – респективно, дали съм прав или не, е само една субективна илюзия. Да, чувството и емоцията са толкова силни, усещам болка, страдам, преживявам го…
Дори не съзнавам, че от чувството за справедливост -т.е. винаги да бъда прав и да доказвам, не мога да бъда щастлив. Всеки за нещо и по някое време е прав или греши! Всеки по отношение на нещо е умен и по отношение на друго е глупав. Това е толкова относително и напълно човешко усещане и понятие.
В природата има закономерност, тя не се нуждае от доказване или отстояване! Тя е такава – каквато е, можем само да я проучим, опознаем и бъдем в синхрон с нея, защото пребиваваме във всяка закономерност. Ако искаме да бъдем щастливи ще разширяваме непрекъснато познанията си и от субективно съзнание(човешко) ще станем обективно(космическо) съзнание.
Аз зная, че съм права за нещата, които са истина за мен. Не ми е нужно да ги доказвам на някого, нито да се боря за тях, нито да изисквам от другите или да го налагам, да се гневя и самонаказвам, да се поболея и да пропилея живота си в недоволство, обиди и осъждане. Аз нямам нужда от това, защото зная, че истините до които стигам са плод на моята сейтба и не е задължително да се споделят или разбират и от другите.
Аз зная, че всяка случка и болка в живота ми са плод на моето разбиране за света, на моята гледна точка (т.е. оценъчна система) и закономерно, получавам от това – което съм посяла. Моето неразбиране, гняв, претенции, осъждане, агресия, недоволство, срам, униние, апатия…и самонаказание са посяти някога и закономерно получавам съответната реколта. Приемайки резултатите(плодовете), аз съм в състояние да осмисля какво ще посаждам в настоящето, защото знам, че ще ожъна следствията.
Вие какво предпочитате? Да бъдете прави или щастливи?
Ако все още доказвате нещо на света, то вие самите имате нужда да се уверите в него. Обаче, ако изследвате и проучвате своята гледна точка(съзнание), значи сте поели на интересно пътешествие. У човека съществува една цяла вселена, наречена Душа.
Надявам се, статията да провокира вашето съзнание….
Бъдете изследователи на себе си – това занимание ще ви поведе на интересно пътешествие, както във вашият си свят, така и далеч отвъд него.
Даниела Ангелова
Астропсихолог
Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.
За изготвяне на хороскопи/диети/обучение/или терапия, пишете:
astroanalitik@abv.bg
Leave a Reply