В своята същност, страхът е въпрос на биология и химична реакция. Има два вида страх и тяхната разновидност, която е производна на основата. Психологическите аспекти на страха се пораждат или от нещо преживяно, или от нещо въобразимо. Страхът е инстинктивна реакция съпроводена или предизвикана от емоционално чувство и по своята същност има защитен механизъм.
Природата на страхът е част от естеството на човека и животните, той съществува под формата на биологичен инстинкт, който се формира в тялото чрез химична реакция. При съществуваща опасност, определени зони от мозъка се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Усещането за страх идва от реакция на тялото или от психоемоционално чувство, което поражда физическа реакция.
Ние се страхуваме да умрем – т.е. имаме страх от смъртта, но се страхуваме и да живеем – т.е. имаме страх от неизвестното. Животът е едно мистично нещо, за което ние знаем малко и чувството за неизвестност ни кара да се страхуваме. Психологическите аспекти на страха са толкова много, че създават усещане за още повече неизвестни, което, вместо да намалява страховете – ги увеличава неимоверно, под формата на най-различни чувства, емоции и реакции. Страхът управлява нашето поведение много повече, отколкото човек си дава сметка. В крайна сметка, колкото и разновидни да са страховете, те се свеждат до два вида, а ако продължим да ги изследваме ще стигнем до един – единствен: страх от не/битието! Ние не знаем какво е не/битие, ние го наричаме страх от смъртта, страх от неизвестното, страхът, че не контролираме живота.
Страхувайки се от смъртта, ние се страхуваме и да живеем, ние не сме свободни нито като хора, нито като души. Страхът от смъртта, не се измерва само с физическата смърт, а смърт/разпадане на душата, разпадане на съзнанието, изчезване, заличаване, несъществуване под никаква форма. Този страх не е биологичен, но ние го носим в себе си и го усещаме по всевъзможен начин, като нашите тела и психика услужливо ни помагат да го подържаме и преживяваме. Понякога отново и отново и отново, променяйки само неговата форма и чувствителност, но не и неговото съществуване.
Свеждайки всички видове страх до един основен, човек може в някаква степен да разбере същността му и да се опита да го опознае. Това опознаване ще му помогне да се справи с неговите разнообразни форми на проявление, да промени поведението си, да преодолее множество незначителни страхове, които не са нищо друго, освен трикове на неговото психологическо съзнание и нямат общо с реалните измерения на страха.
Всеки роден на този свят – всъщност, вече е умрял! Всяко начало съдържа в себе си и краят и всеки край е начало, всичко е кръговрат и нищо не прави изключение от това правило. Човек се страхува да умре, но човек се страхува и да живее. Вероятно, не сте се замисляли, защо не правите това или онова в живота си, защо понякога се въздържате от инициативност, от предизвикателства, от развиване на качества, от мързел, от усилия, от общуване, от работа, от почивка, от брак, от раздяла, от връзки, от учене, от провал, от успех.
Отговорите са винаги едни и същи – от страх! Страх от болка, от разочарование, от отхвърляне, от приемане, страх от преживяване. Човек се страхува еднакво и от нещастието и щастието, от любовта и от омразата, от познанието и незнанието, от известното и неизвестното, човек се страхува от множество неща в живота. Човек се страхува от собственото си битие и не/битие, затова е пълен с представи, шаблони, схеми, правила, вярвания, догми, съзнанието му е пълно със всякакви средства за защита срещу собствените му страхове.
Човек не познава живота в друга форма, освен тази на собственото си съзнание и биология. Затова и страховете му са много, често неосъзнавани, неприети, недопуснати, непроверени, измислени, неопознати. Човек иска да е сигурен, защитен, съхранен, щастлив, доволен, обичан, приет, което означава, че трябва да контролира живота, тъй като смята, че живота не му принадлежи. Ние не се раждаме с умението да живеем, а се учим на това, докато страхът е енергия с която идваме на този свят. Тя е част от нас, част от битието ни, част от съзнанието ни, възпитанието ни, част от нашата душевност/опитност, част от безбройните ни преживявания, тя е част от света в който живеем. Доколко е възможно да се преодолее страхът от смъртта е личен въпрос, но да се опознае е част от това преодоляване. Ние страдаме физически, душевно, емоционално и умираме всеки път(психологически), когато ни боли. Колкото повече болезнени преживявания имаме, толкова повече се отърсваме или трупаме енергия на страх.
Има разумен страх, но има и страхове които са плод на нашата психологическа нагласа, представи, чувства и въображение. Лесно е да уплашим едно дете, което в сравнение с възрастен човек, не познава истината и не прави разлика между истинска заплаха и измислена такава. Ние възрастните хора не сме по-различни от децата, когато става дума за защитен механизъм от реална и непосредствена заплаха и такава, чията е плод на собственото ни незнание, плод на психологическа и емоционална или зрителна измама.
Всички ние сме под някаква форма и в различна степен, повлияни от чувството на страх и единствения начин да си помогнем е, като опознаваме формите и проявлението на страховете в нас. Колкото повече човек знае, тоест, опознава и изследва страховете си, толкова повече ще се избави от ненужни психологически страдания, зависимости, ограничения, негативни чувства и представи, ще се освобождава вътрешно от измислените си стени зад който удобно и все пак с чувство на страх, се е скрил. Да си заровиш главата в пясъка не е най-разумното решение, да отлагаш проблемите, разговорите, мечтите си, идеите, изразяването си, способностите си, слабостите си, любовта, потребностите, въжделенията, стремежите, себе си.
В крайна сметка, всеки който се е родил вече е умрял, не ни остава нищо друго, освен да приемем този преход и да живеем в него, доколкото е възможно свободни и щастливи. Защо да се страхувате дали ще успеете или ще се провалите, дали ви обичат или не, дали ви приемат или не, дали сте умни или глупави, дали ще загубите или ще спечелите, дали ще любите или ще мразите, дали сте достатъчно добри или зли….
Една форма прелива в друга, живота в смъртта и смъртта в живот, провалът в успех и успехите в провал, ин в ян, доброто в злото и злото в доброто, богатството в бедност и бедността в богатство, глупостта в мъдрост и мъдростта в глупост, знанието в незнание и незнанието в знание, денят в нощ и нощта в ден, черното и бялото се пресичат, страхът в сила и силата в страх, преходното в непреходно и непреходното в преходно, болката съпътства живота и живота е част от болката, нещастието е щастие и щастието е нещастие, всичко е кръговрат!
Опознавайте страховете си, изследвайте ги, анализирайте ги, предизвикайте ги, преодолявайте ги, нищо не е сигурно на този свят, освен смъртта. Човешкия живот е твърде кратък, за да бъде пропилян в страхове, научете разликата между разумен и неразумен страх, използвайте всяка провалена възможност в трупане на сила, не се отказвайте да опитвате, не отричайте ограниченията си и невежеството, разкривайте истините за себе си, преодолявайте консервираното си съзнание, в крайна сметка, вие сте отговорни за себе си.
Има реални съществуващи заплахи и напълно илюзорни, но тялото не прави разлика и химичната реакция която протича е еднаква. Химическите вещества – адреналин и кортизол(хормон на стрес) се изливат в кръвоносната система, като предизвикват определени физически усещания и реакции.
Тялото не прави разлика между това да си мислите за страха и да срещнете страха! Съвременния стрес е висок, не толкова заради реална заплаха, а заради чувството за заплаха, което ни атакува от всички страни. Чувството за болка и чувството за загуба са толкова силни в човека, че те са неговата истинска слабост. Доколкото е възможно, трябва да имаме реална и обективна преценка за самите нас и светът около нас.
Даниела Ангелова
Астропсихолог
Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.
За изготвяне на лични прогнози, терапия, обучение:
astroanalitik@abv.bg
Leave a Reply