Съзнанието е процес

„Съзнанието само по себе си не е надробено на парчета. То е нещо съединено – то тече…“ Уилям Джеймс

Темата за съзнанието има много ранни дефиниции, като Рене Декарт е един от първите философи, които се опитват да опишат съзнанието, предлагайки теорията, че то се намира в нематериална територия, наречена от него „царство на мисълта“, в контраст с физическия свят на материалните неща.  Английският философ Джон Лок пък има заслуга за модерната концепция за съзнанието – като непрекъснато преминаване на индивидуални възприятия. Друг философ – Кант е впечатлен от начина, по който преживяванията ни се събират, забелязвайки, че ако едновременно чуваме шум и изпитваме болка, ние обикновено ги преживяваме като едно събитие.  Той нарича това „единство на съзнанието“  – концепция, която повлиява на много по-късни философи, включително и на Уилям Джеймс.

Според него най-важното при съзнанието е, че то не е „нещо“, а процес – онова, което мозъкът извършва, за да „насочва нервната система, която е прекалено сложна, за да се регулира сама“. То ни дава възможност да разсъждаваме за миналото, настоящето и бъдещето, да планираме  и да се адаптираме към обстоятелствата, и да осъществяваме това, което мозъкът смята за първостепенна цел на съзнанието – да останем живи.

След многобройни анкети и изследвания, Джеймс заключва, че най-простия начин да разберем как могат да се обединяват мислите в потока на съзнанието и да имат смисъл, е да предположим, „че нещата, които се знаят заедно, се знаят в една пулсация на този поток“. Някои мисли или усещания, убеден е той, са неизбежно свързани като в примера на Кант “ за едновременно чуване и усещане на болка, защото всички мисли, влезли в съзнанието ни в един и същи момент, се обединяват и формират вътре в потока пулсация или течение. През нашето съзнание се движат много такива течения – някои бързи, някои бавни, като Джейм твърди, че съществуват дори „места за отдих – трайни частици“, а движещите се течения – „преходни части“, заявявайки, че нашето мислене постоянно се измества от една трайна част към друга, тласкано от преходните части или теченията. Следователно, ние буквално сме блъскани от едно зкалючение към друго от постоянния поток на мисли, чиято цел е вечно да ни тегли напред по този път.

Няма крайно заключение, съзнанието е процес, който се разгръща непрекъснато.

Има една съвършено сигурна истина, истината, че феноменът съзнание съществува“ – Уилям Джеймс/1873 г./

Подходът на Джеймс към това как избираме да вярваме, че нещо е истина или не, е свързан с теориите му за съзнанието. Според него, „истините възникват от фактите…но…самите факти междувременно не са истина, те просто съществуват. Истината е функция от убежденията, които започват и завършват сред тях. Той дефинира истинските убеждения, като полезни за вярващите в тях.

В хода на живота си, казва той, ние простоянно проверяваме „истините“ една спрямо друга и съзнателните ни убеждения непрекъснато се променят, тъй като „старите истини“ се модифицират и понякога биват заместени от „нови истини“.

Джеймс цитира като пример откриването на радиоактивния елемент радий от Пиер и Мария Кюри през 1902 г. и в това, което те установили от своите проучвания. Двамата откриват, че радият излъчва неограничени количества енергия, което „за момента изглежда в противоречие с нашите представи за цялостния ред в природата“. Но след внимателно обмисляне на това откритие, те заключават, че „макар да продължава старите ни идеи за енергията, то води до минимална промяна в характера ни“.

Джеймс смята, че интроспекцията или съзерцаване на себе си, е вероятно единственият начин по който се изучават персоналните образи в човека или неговия „емпиричен Аз„, който включва: Аз-физическо, Аз-духовно, Аз-социално и Аз-идентично! 

Даниела Ангелова

Астропсихолог

консултации/обучения/терапия:

astroanalitik@abv.bg

https://web.facebook.com/astroanalitik.eu/

 

 

социално споделяне

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*