Умиращият робовладелски свят

Насилието под каквато и да е форма – ражда насилие. Робството е насилствено средство за господство и власт, но е и форма на зависимост. Когато умре зависимостта или зависимият – умира и робството.

Без значение, исторически кога е възникнало робството, то продължава да съществува и днес. Сменят се единствено формите и начините на прилагане, но в никакъв случай то не е изчезнало, макар да има места в света, където е напълно изличено.

Има два начина, човек да се отърве от робията и да престане да бъде роб или робовладелец. Единият и по-често срещан начин е като умре, а другият по-мъчен и рядко срещан е, като се пребори със своите зависимости.

Колкото по-комфортно живее човек, толкова по-бързо развива зависимости. А светът предлага много начини да си осигуриш комфорт и всички начини развиват зависимости у нас. И вместо човек доброволно да се отказва от ненужното му, той прави точно обратното. Желанията му са свързани предимно с повече комфорт, по-малко усилия, мислене и правене. Всеки може да припознае в себе си консуматорската природа и да се постарае да я ограничи до минимум, както и да се заеме да се запознае с най-силните си страхове и стремежи, защото, те пораждат зависимост и оформят робска психика.

Този свят умира по един или друг начин, изчерпан е, пренаселен е с насилие и робство, бъдещето е за свободните духом. Ако не виждате индикации за това, трябва много внимателно и по-дълго време да наблюдавате какво се случва. Няма земя за превземане, а властта е отдавна разпределена, така че, наблюдаваме „гладиаторски игри“ в стил „зрелище“ за подърждане на едни и същи емоционални чувства и емоционално поведение на хората. За нашият „комфорт“ се грижат цели индустрии, които по принцип управляват и са изцяло структурирани в робовладелчески стил. Това е наложено върху хората и хората понякога доста стриктно спазват и подкрепят този стил.

Свободната воля не е за всеки, макар, че се предоставя като възможност на всеки. Поведението на хората не се е променило кой знае колко от близкото минало. Грешката и неразбирането обаче е в това, че прекалено много са повярвали и вярват на външните факти, на очите си, на историята, на това което виждат и чуват.

Човек е роб в душата си, в съзнанието си, в мислите си, в поведението си, в чувствата си, което рано или късно е дало и материално изражение. Всичко започва отвътре и няма друг начин за промяна, освен в себе си, чрез себе си и за себе си. Всеки идва на този свят свободен или зависим и си отива от него свободен или роб. Според това си съзнание, човек се ражда в определено време, място и приоритети.

Всяко ново поколение се ражда тук без условните обременености на този свят, и макар да се стараем много силно да ги претопим тези души в този разлагащ се свят, повечето от тях успяват да запазят свободата си и внасят промени от глобален характер. Всяка душа има памет само за онова, което самата тя е преживяла и постигнала, а души много и преживявания различни.

Човечеството е свързано така, както всяка една душа е свързана с други. Отмирането на насилствените форми на живот е в ход от няколко години. Светът може да се промени за един ден, ако по-голямата част от човечеството преобразува своето съзнание -т.е. отхвърли робството. Което обаче, за съжаление не се случва толкова бързо и лесно в умовете и поведението на хората. Вариантите не са спасение – защото, това означава, че се чувстваш жертва, която има нужда от спасяване!

Това със спасението вече не е на дневен ред и който се спасил – спасил. На дневен ред е свободната воля, а тя няма проявление в един робски ум, в едно зависимо тяло и в едни насилствени чувства и връзки. Свободната воля може да се прояви само там, където има разбиране, любов, взаимопомощ, качества и умения да обичаш, да се владееш, да създаваш условия на мир и развитие.

Свободната воля е извоювано право! То не се дава даром, нито може да се вземе насила. То е лично и само този, който го притежава може да се разпорежда с него. Много хора, дори и не подозират, че имат свободна воля, те толкова са повярвали на света, историята, индустриите, религията и всякакви други източници на факти, че са забравили за своя избор, за своята свободна воля и право на упражняване.

Хората създават и своите умалени „копия“ – децата, които биват въведени в същото заблуждение на възрастните, като им се отнема правото с което повечето от тях се раждат. Ние хората, не можем да създадем нещо, което вече не е създадено. Ние сме като „ксерокси“, които просто умножават оригиналите. За съжаление, не четем и анализираме тези оригинали, а просто ги повтаряме до припадък. Тук – там се чуе или прочете за някой човек, дето направил това или онова, някой дето е излязъл от рамките на „нормалност“ – нормалността на този свят!

Замисляте ли се кой пише правилата, определя нормите, създава законите и регулира/контролира тяхното изпълнение?! Замисляте ли се, какво всъщност е комфорт и въобще подлагате ли на съмнение значението на някоя и друга дума?! Трябва ли ти всичко онова, което индустрията предлага и те убеждава колко е значимо, важно и жизнено необходимо да се стремиш да го имаш?!

Индустрията и системите се държат от участниците в тях. Сами по себе си, те няма как да виреят, да се разширяват, разпространяват и увековечават. Те се нуждаят от енергия, от съзнание което е робско и затова тяхната форма на управление е насилствена. Робите имат нужда от хляб и пръчка, те трябва да си знаят мястото, да са необразовани(т.е. подходящо образовани), да работят и да умрат, те нямат права – освен тези, които системата им позволява.

Този свят умира по два начина – чрез физическа смърт и чрез духовна смърт. Присъдата е издадена и валидна за изпълнение. Този робовладелски свят и неговите роби са умиращи и в своята агония правят последни опити да вземат със себе си повече хора, като умиращ човек, който мрази всички здрави и жизнени хора, оставащи да живеят след него и не споделили неговата участ.

Времето на спасението отмина с появата и заминаването на Христос. От тогава и до сега, остава свободната воля на човека, онази свобода за която познаваме хора в нашата история, които са се родили за малко и с толкова голяма любов, че са се жертвали за всички нас.

Времето е на свободната воля, защото от нея ще дойде и промяната. Всички приоми и форми на насилие не виреят и не са приоритет на свободните.

„Блаженни миротворците и кротките ще наследят Земята“…..

Не умирайте физически с този свят, умъртвете в себе си онези дяволи, които ви пречат да бъдете свободни. Не лишавайте децата от свободна воля и израз, и не ги възпитавайте в зависимости – емоционални, мисловни, чувствени, физически и телесни. Не правете нещата вместо тях и не им отнемайте правото да се изразяват по свой собствен начин. В повечето случаи, вие имате нужда от помощ да си припомните какво е свободна воля и какви са нейните форми на проявление.

Физическото робство не е пречка за свободата на съзнанието, но робството на съзнанието е пречка да се постигне физическо добруване, благоприятност, разумност и уважение – нарича се любов между хората.

„И да имате любов помежду си…да възлюбите света така, както Аз го възлюбих“….

Даниела Ангелова

Астропсихолог

0877 810 672

Този текст е обект на авторско право и препубликуването му отчасти или изцяло се разрешава само с посочване на автора и линк към статията.

консултации/обучение/терапия

astroanalitik@abv.bg

споделяне във facebook

Facebookyoutubeinstagram


Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*